18.09.2009 г., 23:10

Сонет за новата среща

685 0 6

Да видиш пак лицата им познати -
след дългото отсъствие очи,
в които мисълта за теб личи...
О, блянове, о, спомени крилати!

Викът "Ела, приятелю сърцати!"
как приказно, как хубаво звучи...
Дори усмихнат всеки да мълчи,
ще бъдат миговете ни богати.

Да сетиш пак яда на завистта,
да знаеш пак, че тези срещи кратки
ще бъдат всичко... Мразя те, съдба!

Защо ми даваш само думи сладки?
Защо затваряш възжеланата врата,
която крие огнени загадки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятели драги, що много обичам,
    ласкаят ме вашите думи добри
    и топли -- защо ли това да отричам?
    Но знаете вие, прекрасно, нали,
    че който обича със нежност кори.
    А който е мъдър -- съвети приема --
    не може с хвалби да се задоволи.
    Затуй критикувайте мойта поема!



  • Тошко, поздрав най-сърдечен!
    Обещанията спазваш - ти си "печен"!


    Загатки? Няма - вече са история
    На Юлияна подир коментара:
    душите чрез очите разговарят,

    когато към човека сме "отворени",
    врата са те, която се отваря,
    ако не сме ,тогава се притваря...

    Така е, но въпросът за съдбата
    една загатка, все пак, представлява.
    До колко предрешени са нещата?

    Преследваме ли ревносттно мечтата
    успяваме - тя се осъществява.
    Съмнението я унищожава.

    Астралния й образ щом изпълним
    с енергия, тя скоро ще "покълне".

    П.П.За тая техника окултна, стара
    е нужна силна, безрерервна вяра.
    П.П.2.Юле, поздрави за коментара!
  • Юле, май си разбрала по-добре от мене какво имам предвид.
  • Огнена загадка!
  • Какво му трябва на човек - един единствен истински приятел!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...