Дървена пейка под стара смокиня
насреща – морето, цигара и Аз,
душата ми млада – стара просякиня
от полет я пази белият перваз.
Морският бриз с цялата твоя нежност ме милва,
обещава, че всичко ще бъде добре,
липсата ти съвсем се засилва
гледайки как целувка впива в пясъка синьото море.
С белите вълни ми идва да се слея,
да ме носи морето сякаш на ръце,
с отворени очи в небето да рея,
а мойта майка нека те кълне. ...