Под старата смокиня в Созопол
Дървена пейка под стара смокиня
насреща – морето, цигара и Аз,
душата ми млада – стара просякиня
от полет я пази белият перваз.
Морският бриз с цялата твоя нежност ме милва,
обещава, че всичко ще бъде добре,
липсата ти съвсем се засилва
гледайки как целувка впива в пясъка синьото море.
С белите вълни ми идва да се слея,
да ме носи морето сякаш на ръце,
с отворени очи в небето да рея,
а мойта майка нека те кълне.
Ти не можеш да си с една жена –
подтиква те мъжката ти същност,
затова в любов се нивга не кълна –
чиста организирана престъпност!!!
... ... ...
... Колко ли влюбени двойки
са докосвали устни под тази смокиня
и колко ли човешки болки
сред клоните мога да открия?
И аз ще приседна с дъх притаен
от измяната морето нека ме лекува.
За тебе, звяра така извратен...
споменът в безкрая нека да отплува...
09.06.2021г.
гр. Созопол
© Natalie All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Абе никой не е умрял с една жена/мъж, хайде да не се лъжем. Или, ако се лъжем, поне да е елегантно и с финес 😊
Пп: не знаех, че тази порода мъже могат да предизвикат липси.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Старата смокиня" образно и лирично
Личните нарушават хармонията и ритъма