Под старата смокиня в Созопол
Дървена пейка под стара смокиня
насреща – морето, цигара и Аз,
душата ми млада – стара просякиня
от полет я пази белият перваз.
Морският бриз с цялата твоя нежност ме милва,
обещава, че всичко ще бъде добре,
липсата ти съвсем се засилва
гледайки как целувка впива в пясъка синьото море.
С белите вълни ми идва да се слея,
да ме носи морето сякаш на ръце,
с отворени очи в небето да рея,
а мойта майка нека те кълне.
Ти не можеш да си с една жена –
подтиква те мъжката ти същност,
затова в любов се нивга не кълна –
чиста организирана престъпност!!!
... ... ...
... Колко ли влюбени двойки
са докосвали устни под тази смокиня
и колко ли човешки болки
сред клоните мога да открия?
И аз ще приседна с дъх притаен
от измяната морето нека ме лекува.
За тебе, звяра така извратен...
споменът в безкрая нека да отплува...
09.06.2021г.
гр. Созопол
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Natalie Всички права запазени
