9 abr 2024, 6:24  

Созопол

  Poesía » Otra
1.5K 4 3


Помня улицата стръмна,
въздухът от век застинал,
църквичката ниска, тъмна -
Господ ли от тук е минал?

И солта по калдъръма,
и смокинята в скалата,
помня и прибоя гръмък,
още помня ти ръката!

В кървавия залез помня
шхуна беше се вклинила,
рана зееше утробна
своята звезда родила.

Театрална, древна сцена,
постановка на Живота...
днес се листи бавно клена,
утре - пътя към Голгота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...