Созопол
Помня улицата стръмна,
въздухът от век застинал,
църквичката ниска, тъмна -
Господ ли от тук е минал?
И солта по калдъръма,
и смокинята в скалата,
помня и прибоя гръмък,
още помня ти ръката!
В кървавия залез помня
шхуна беше се вклинила,
рана зееше утробна
своята звезда родила.
Театрална, древна сцена,
постановка на Живота...
днес се листи бавно клена,
утре - пътя към Голгота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
