19 abr 2014, 22:10

Space Police

  Poesía
595 0 1

Чудно е, че насред всичко,
което исках да пиша,
вече нямам думи за теб
не и в този смисъл.
Любовта ми към теб
 беше вечна,
все още е
и винаги ще бъде,
ала времето минава
и съзнанието се намесва -
ти никога няма да искаш
да бъдеш моя.

И всичко това е наред -
ти си имаш твои цели.
Желаеш да имаш света,
докато сред теб
живеят чуждите оцелели.

А ти знаеш ли
какво съм аз?
Моята истинска
същност?
Когато всичките други живяха,
аз умирах
стъпка
по стъпка.
 Когато животът изгаряше,
аз вече бях въглен,
 когато смъртта властваше,
аз живеех
стъпка по стъпка,
когато светлината
в стъклата се взираше,
аз в тъмина се губех
стъпка по стъпка,
когато и тъмнината
нежно ги канеше,
аз ослепявах
стъпка по стъпка.

Ти имаш ли някаква представа
какво
всъщност
съм аз?

Недей да си мислиш,
че моята душа
не живее.
Аз съм тук
и живея.

И скоро
искаш или не
ти ще ме видиш.

И може би
ще се почудиш.

Аз съм тук
и никъде
не отивам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Събев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Болката е съзнаването на живота!Намери пещера,запали червен огън и покани твоето момиче.Ако не сподели чувството,значи е прекалено цивилизована-помисли?Прекрасен стих.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...