19.04.2014 г., 22:10

Space Police

598 0 1

Чудно е, че насред всичко,
което исках да пиша,
вече нямам думи за теб
не и в този смисъл.
Любовта ми към теб
 беше вечна,
все още е
и винаги ще бъде,
ала времето минава
и съзнанието се намесва -
ти никога няма да искаш
да бъдеш моя.

И всичко това е наред -
ти си имаш твои цели.
Желаеш да имаш света,
докато сред теб
живеят чуждите оцелели.

А ти знаеш ли
какво съм аз?
Моята истинска
същност?
Когато всичките други живяха,
аз умирах
стъпка
по стъпка.
 Когато животът изгаряше,
аз вече бях въглен,
 когато смъртта властваше,
аз живеех
стъпка по стъпка,
когато светлината
в стъклата се взираше,
аз в тъмина се губех
стъпка по стъпка,
когато и тъмнината
нежно ги канеше,
аз ослепявах
стъпка по стъпка.

Ти имаш ли някаква представа
какво
всъщност
съм аз?

Недей да си мислиш,
че моята душа
не живее.
Аз съм тук
и живея.

И скоро
искаш или не
ти ще ме видиш.

И може би
ще се почудиш.

Аз съм тук
и никъде
не отивам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Събев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болката е съзнаването на живота!Намери пещера,запали червен огън и покани твоето момиче.Ако не сподели чувството,значи е прекалено цивилизована-помисли?Прекрасен стих.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...