Чудно е, че насред всичко,
което исках да пиша,
вече нямам думи за теб
не и в този смисъл.
Любовта ми към теб
 беше вечна,
все още е
и винаги ще бъде,
ала времето минава
и съзнанието се намесва -
ти никога няма да искаш
да бъдеш моя.

И всичко това е наред -
ти си имаш твои цели.
Желаеш да имаш света,
докато сред теб
живеят чуждите оцелели.

А ти знаеш ли
какво съм аз?
Моята истинска
същност?
Когато всичките други живяха,
аз умирах
стъпка
по стъпка.
 Когато животът изгаряше,
аз вече бях въглен,
 когато смъртта властваше,
аз живеех
стъпка по стъпка,
когато светлината
в стъклата се взираше,
аз в тъмина се губех
стъпка по стъпка,
когато и тъмнината
нежно ги канеше,
аз ослепявах
стъпка по стъпка.

Ти имаш ли някаква представа
какво
всъщност
съм аз?

Недей да си мислиш,
че моята душа
не живее.
Аз съм тук
и живея.

И скоро
искаш или не
ти ще ме видиш.

И може би
ще се почудиш.

Аз съм тук
и никъде
не отивам.