Apr 19, 2014, 10:10 PM

Space Police

  Poetry
597 0 1

Чудно е, че насред всичко,
което исках да пиша,
вече нямам думи за теб
не и в този смисъл.
Любовта ми към теб
 беше вечна,
все още е
и винаги ще бъде,
ала времето минава
и съзнанието се намесва -
ти никога няма да искаш
да бъдеш моя.

И всичко това е наред -
ти си имаш твои цели.
Желаеш да имаш света,
докато сред теб
живеят чуждите оцелели.

А ти знаеш ли
какво съм аз?
Моята истинска
същност?
Когато всичките други живяха,
аз умирах
стъпка
по стъпка.
 Когато животът изгаряше,
аз вече бях въглен,
 когато смъртта властваше,
аз живеех
стъпка по стъпка,
когато светлината
в стъклата се взираше,
аз в тъмина се губех
стъпка по стъпка,
когато и тъмнината
нежно ги канеше,
аз ослепявах
стъпка по стъпка.

Ти имаш ли някаква представа
какво
всъщност
съм аз?

Недей да си мислиш,
че моята душа
не живее.
Аз съм тук
и живея.

И скоро
искаш или не
ти ще ме видиш.

И може би
ще се почудиш.

Аз съм тук
и никъде
не отивам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Събев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Болката е съзнаването на живота!Намери пещера,запали червен огън и покани твоето момиче.Ако не сподели чувството,значи е прекалено цивилизована-помисли?Прекрасен стих.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...