25 ago 2008, 13:32

Спасение 

  Poesía » De amor
770 0 16
 

 

Отрова сипа в чашата със вино,

поднесе я с трепереща ръка,

а тя го гледаше с очи невинно,

не знаеше,че чака я смъртта.

 

Целуна го с червените си устни

и вдигна тост за тяхната любов,

погали тялото му с нежни пръсти,

за да усети приказния зов.

 

Отпи с наслада елексира чуден

и го погледна с влюбени очи,

а той премести погледа си блуден

към сенките от  користни лъжи.

 

Жестока болка гърлото преряза,

а тя със сетни сили промълви:

"С отровата,ти,себе си наказа,

душата ми изстрадала спаси!"

 

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??