25.08.2008 г., 13:32 ч.

Спасение 

  Поезия » Любовна
787 0 16
 

 

Отрова сипа в чашата със вино,

поднесе я с трепереща ръка,

а тя го гледаше с очи невинно,

не знаеше,че чака я смъртта.

 

Целуна го с червените си устни

и вдигна тост за тяхната любов,

погали тялото му с нежни пръсти,

за да усети приказния зов.

 

Отпи с наслада елексира чуден

и го погледна с влюбени очи,

а той премести погледа си блуден

към сенките от  користни лъжи.

 

Жестока болка гърлото преряза,

а тя със сетни сили промълви:

"С отровата,ти,себе си наказа,

душата ми изстрадала спаси!"

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??