Спасение
Отрова сипа в чашата със вино,
поднесе я с трепереща ръка,
а тя го гледаше с очи невинно,
не знаеше,че чака я смъртта.
Целуна го с червените си устни
и вдигна тост за тяхната любов,
погали тялото му с нежни пръсти,
за да усети приказния зов.
Отпи с наслада елексира чуден
и го погледна с влюбени очи,
а той премести погледа си блуден
към сенките от користни лъжи.
Жестока болка гърлото преряза,
а тя със сетни сили промълви:
"С отровата,ти,себе си наказа,
душата ми изстрадала спаси!"
© Наташа Басарова All rights reserved.
