natiii (Наташа Басарова)
326 3227
Aug 25, 2008, 1:32 PM

Спасение 

  Poetry » Love
765 0 16
 

 

Отрова сипа в чашата със вино,

поднесе я с трепереща ръка,

а тя го гледаше с очи невинно,

не знаеше,че чака я смъртта.

 

Целуна го с червените си устни

и вдигна тост за тяхната любов,

погали тялото му с нежни пръсти,

за да усети приказния зов.

 

Отпи с наслада елексира чуден

и го погледна с влюбени очи,

а той премести погледа си блуден

към сенките от  користни лъжи.

 

Жестока болка гърлото преряза,

а тя със сетни сили промълви:

"С отровата,ти,себе си наказа,

душата ми изстрадала спаси!"

 

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??