15 abr 2009, 10:39

Спасение

  Poesía
918 0 2

Протягам ръка нагоре към светлината,

но тя остава далеч.

Далеч са и небесата.

Виждам само мъка.

Къде избяга светлината?

 

Няма ли спасение?

Имам нужда от убежище.

Къде е моето спокойно място?

Трябва да избягам от тук.

Това място ме поболява.

Стените се приближават към мен.

И ме задушават.

 

Като потъпкана трева

отново ще се съживя.

И болния ти ум ще задуша.

Светлината ще догоня

и от мъката ще се спася.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дели Статева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Излез от мястото, което те разболява, навън сред природата, като продължаваш упорито да преследваш светлината! Бог я дава на всички, които го търсят, защото Той е истинският й източник, а е и най-великият Лечител. Бог да е с теб!
  • Да,ще се спасиш!Дано преодолееш черните мисли.Нека светлите празници на Възкресението ти покажат пътя!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...