15 abr 2009, 10:39

Спасение

  Poesía
919 0 2

Протягам ръка нагоре към светлината,

но тя остава далеч.

Далеч са и небесата.

Виждам само мъка.

Къде избяга светлината?

 

Няма ли спасение?

Имам нужда от убежище.

Къде е моето спокойно място?

Трябва да избягам от тук.

Това място ме поболява.

Стените се приближават към мен.

И ме задушават.

 

Като потъпкана трева

отново ще се съживя.

И болния ти ум ще задуша.

Светлината ще догоня

и от мъката ще се спася.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дели Статева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Излез от мястото, което те разболява, навън сред природата, като продължаваш упорито да преследваш светлината! Бог я дава на всички, които го търсят, защото Той е истинският й източник, а е и най-великият Лечител. Бог да е с теб!
  • Да,ще се спасиш!Дано преодолееш черните мисли.Нека светлите празници на Възкресението ти покажат пътя!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...