Протягам ръка нагоре към светлината,
но тя остава далеч.
Далеч са и небесата.
Виждам само мъка.
Къде избяга светлината?
Няма ли спасение?
Имам нужда от убежище.
Къде е моето спокойно място?
Трябва да избягам от тук.
Това място ме поболява.
Стените се приближават към мен.
И ме задушават.
Като потъпкана трева
отново ще се съживя.
И болния ти ум ще задуша.
Светлината ще догоня
и от мъката ще се спася.
© Дели Статева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
