Протягам ръка нагоре към светлината,
но тя остава далеч.
Далеч са и небесата.
Виждам само мъка.
Къде избяга светлината?
Няма ли спасение?
Имам нужда от убежище.
Къде е моето спокойно място?
Трябва да избягам от тук.
Това място ме поболява.
Стените се приближават към мен.
И ме задушават.
Като потъпкана трева
отново ще се съживя.
И болния ти ум ще задуша.
Светлината ще догоня
и от мъката ще се спася.
© Дели Статева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
