15 апр. 2009 г., 10:39

Спасение

920 0 2

Протягам ръка нагоре към светлината,

но тя остава далеч.

Далеч са и небесата.

Виждам само мъка.

Къде избяга светлината?

 

Няма ли спасение?

Имам нужда от убежище.

Къде е моето спокойно място?

Трябва да избягам от тук.

Това място ме поболява.

Стените се приближават към мен.

И ме задушават.

 

Като потъпкана трева

отново ще се съживя.

И болния ти ум ще задуша.

Светлината ще догоня

и от мъката ще се спася.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дели Статева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Излез от мястото, което те разболява, навън сред природата, като продължаваш упорито да преследваш светлината! Бог я дава на всички, които го търсят, защото Той е истинският й източник, а е и най-великият Лечител. Бог да е с теб!
  • Да,ще се спасиш!Дано преодолееш черните мисли.Нека светлите празници на Възкресението ти покажат пътя!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...