Подхвърляш ме от Рая в Ада.

С една усмивка ме връщаш отново.

Правиш ме мъртва сред живите.

Убиваш и ме създаваш на ново.

Безсилно е днес словото

и думите малки пред тебе.

Старо е вече новото...

Късно е да те отнеме

от мислите, от душата ми ,

от вятъра, от главата ми...

Разходи душата в отвъдното.

Показа й огън и лед...

Сърцето ми ще бъде ли върнато?...

... или ще си онзи лебед

в реката на моето лечение...

Задръж тогава сърцето... мое спасение...