Подхвърляш ме от Рая в Ада.
С една усмивка ме връщаш отново.
Правиш ме мъртва сред живите.
Убиваш и ме създаваш на ново.
Безсилно е днес словото
и думите малки пред тебе.
Старо е вече новото...
Късно е да те отнеме
от мислите, от душата ми ,
от вятъра, от главата ми...
Разходи душата в отвъдното.
Показа й огън и лед...
Сърцето ми ще бъде ли върнато?...
... или ще си онзи лебед
в реката на моето лечение...
Задръж тогава сърцето... мое спасение...
© Кати All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
