15.06.2008 г., 13:38

... спасение

660 0 1

Подхвърляш ме от Рая в Ада.

С една усмивка ме връщаш отново.

Правиш ме мъртва сред живите.

Убиваш и ме създаваш на ново.

Безсилно е днес словото

и думите малки пред тебе.

Старо е вече новото...

Късно е да те отнеме

от мислите, от душата ми ,

от вятъра, от главата ми...

Разходи душата в отвъдното.

Показа й огън и лед...

Сърцето ми ще бъде ли върнато?...

... или ще си онзи лебед

в реката на моето лечение...

Задръж тогава сърцето... мое спасение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...