15.06.2008 г., 13:38

... спасение

661 0 1

Подхвърляш ме от Рая в Ада.

С една усмивка ме връщаш отново.

Правиш ме мъртва сред живите.

Убиваш и ме създаваш на ново.

Безсилно е днес словото

и думите малки пред тебе.

Старо е вече новото...

Късно е да те отнеме

от мислите, от душата ми ,

от вятъра, от главата ми...

Разходи душата в отвъдното.

Показа й огън и лед...

Сърцето ми ще бъде ли върнато?...

... или ще си онзи лебед

в реката на моето лечение...

Задръж тогава сърцето... мое спасение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...