5 nov 2010, 9:42

Спасение 

  Poesía » Otra
419 0 4

                                             "Много значиш за всички ни още!

                                              Не вярваме! Молим спасение!

                                              Аз потърсих своето снощи

                                              в това стихотворение..."

                          stenli 499 (Станислава) "В памет на баща ми"

 

 

Светла му памет! Пиши...

щом това те спасява.

Болка, която душù,

някак си по-бяла става,

когато със думи-сълзи

изплачем я откровено.

Сърцето тура и ези

избира до кръв наранено:

избира дали да мълчи,

самичко да носи товара,

или в живота горчив

да търси по мъка другари.

И с няколко прости слова

за жребия свой да разкаже.

Приятел да чуе това -

да му даде от куража,

който, вярвам, всеки от нас

е скътал за участ такава...

Пишете дори и в най-черния час!

Поезията спасява!

 

P.S. Мила Стенли, всички ние, които сме изгубили близък човек, те разбираме и подкрепяме с прегръдка...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нина,прекрасно е стихотворението ти!Като си помисля само,че си го започнала от един коментар!Благодаря ти за милите думи,куража и оптимизма,отправени към мен!Позволявам си от твое име да препратя тези прегръдки и разбиране към всички приятели,в чиито сърца подобни преживявания са оставили траен отпечатък.Затова сме тук-да си подаваме ръка и в добрите дни,и в лошите..Благодаря ти!
  • Да, Нина, споделената болка олеква.
    Но само с приятел като теб.
    Поздрав!
  • аплодирам,Нина...спомням си стиха на Станислава...беше много разтърсващ
  • Много познати чувства...!
Propuestas
: ??:??