"Много значиш за всички ни още!
Не вярваме! Молим спасение!
Аз потърсих своето снощи
в това стихотворение..."
stenli 499 (Станислава) "В памет на баща ми"
Светла му памет! Пиши...
щом това те спасява.
Болка, която душù,
някак си по-бяла става,
когато със думи-сълзи
изплачем я откровено.
Сърцето тура и ези
избира до кръв наранено:
избира дали да мълчи,
самичко да носи товара,
или в живота горчив
да търси по мъка другари.
И с няколко прости слова
за жребия свой да разкаже.
Приятел да чуе това -
да му даде от куража,
който, вярвам, всеки от нас
е скътал за участ такава...
Пишете дори и в най-черния час!
Поезията спасява!
P.S. Мила Стенли, всички ние, които сме изгубили близък човек, те разбираме и подкрепяме с прегръдка...
© Нина Чилиянска Все права защищены