5.11.2010 г., 9:42

Спасение

550 0 4

                                             "Много значиш за всички ни още!

                                              Не вярваме! Молим спасение!

                                              Аз потърсих своето снощи

                                              в това стихотворение..."

                          stenli 499 (Станислава) "В памет на баща ми"

 

 

Светла му памет! Пиши...

щом това те спасява.

Болка, която душù,

някак си по-бяла става,

когато със думи-сълзи

изплачем я откровено.

Сърцето тура и ези

избира до кръв наранено:

избира дали да мълчи,

самичко да носи товара,

или в живота горчив

да търси по мъка другари.

И с няколко прости слова

за жребия свой да разкаже.

Приятел да чуе това -

да му даде от куража,

който, вярвам, всеки от нас

е скътал за участ такава...

Пишете дори и в най-черния час!

Поезията спасява!

 

P.S. Мила Стенли, всички ние, които сме изгубили близък човек, те разбираме и подкрепяме с прегръдка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нина,прекрасно е стихотворението ти!Като си помисля само,че си го започнала от един коментар!Благодаря ти за милите думи,куража и оптимизма,отправени към мен!Позволявам си от твое име да препратя тези прегръдки и разбиране към всички приятели,в чиито сърца подобни преживявания са оставили траен отпечатък.Затова сме тук-да си подаваме ръка и в добрите дни,и в лошите..Благодаря ти!
  • Да, Нина, споделената болка олеква.
    Но само с приятел като теб.
    Поздрав!
  • аплодирам,Нина...спомням си стиха на Станислава...беше много разтърсващ
  • Много познати чувства...!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...