5.11.2010 г., 9:42

Спасение

549 0 4

                                             "Много значиш за всички ни още!

                                              Не вярваме! Молим спасение!

                                              Аз потърсих своето снощи

                                              в това стихотворение..."

                          stenli 499 (Станислава) "В памет на баща ми"

 

 

Светла му памет! Пиши...

щом това те спасява.

Болка, която душù,

някак си по-бяла става,

когато със думи-сълзи

изплачем я откровено.

Сърцето тура и ези

избира до кръв наранено:

избира дали да мълчи,

самичко да носи товара,

или в живота горчив

да търси по мъка другари.

И с няколко прости слова

за жребия свой да разкаже.

Приятел да чуе това -

да му даде от куража,

който, вярвам, всеки от нас

е скътал за участ такава...

Пишете дори и в най-черния час!

Поезията спасява!

 

P.S. Мила Стенли, всички ние, които сме изгубили близък човек, те разбираме и подкрепяме с прегръдка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нина,прекрасно е стихотворението ти!Като си помисля само,че си го започнала от един коментар!Благодаря ти за милите думи,куража и оптимизма,отправени към мен!Позволявам си от твое име да препратя тези прегръдки и разбиране към всички приятели,в чиито сърца подобни преживявания са оставили траен отпечатък.Затова сме тук-да си подаваме ръка и в добрите дни,и в лошите..Благодаря ти!
  • Да, Нина, споделената болка олеква.
    Но само с приятел като теб.
    Поздрав!
  • аплодирам,Нина...спомням си стиха на Станислава...беше много разтърсващ
  • Много познати чувства...!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...