23 sept 2016, 17:19

Спасение 

  Poesía » De amor, Filosófica
1099 1 0
Някъде, някога бях прочела,
че мечтите са безплатни.
Но сама си ги бях отнела,
по пътищата необятни.
И бавно от вътре умирах,
докато не чух оня зов,
когато в твоите очи се взирах -
търсеща и даваща любов.
Ако спасението има име,
ЛЮБОВ аз ще го нарека!
Мен любовта спаси ме
от тъмата на греха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Дичева Todos los derechos reservados

Любовта, която дойде, за да ме спаси и си отива тъжно... 

Propuestas
: ??:??