Sep 23, 2016, 5:19 PM

Спасение 

  Poetry » Love, Phylosophy
1097 1 0
Някъде, някога бях прочела,
че мечтите са безплатни.
Но сама си ги бях отнела,
по пътищата необятни.
И бавно от вътре умирах,
докато не чух оня зов,
когато в твоите очи се взирах -
търсеща и даваща любов.
Ако спасението има име,
ЛЮБОВ аз ще го нарека!
Мен любовта спаси ме
от тъмата на греха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Дичева All rights reserved.

Любовта, която дойде, за да ме спаси и си отива тъжно... 

Random works
: ??:??