28 mar 2007, 22:09

Спасението

  Poesía
635 0 2
Някога обичах да мечтая,
някога преливах от мечти,
някога усмихвах се, без да зная,
че днес сърцето ще боли.

Някога усещах Светлината,
някога копнеех за лъчи,
но днес аз познавам само тъмнината
и забравих за предишните мечти...

Забравих за копнежите предишни.
Забравих сляпо любовта...
погребах мислите излишни
и заживях във самота.

Предадох себе си на Мрака,
без да знам какъв е той.
Пристанах му и мислех,
че ще съм герой...

Но уви... той вледени моята душа,
обгърна я със мрачната си мъгла...
Сивотата ми завеща като подарък
и ме остави да живея в празнота...

Превърнах се във скитница самотна...
скитах дълго във нощта,
безчувствена и празна -
забравила своята мечта...

Но, разбрах, че съм грешила...
Мракът не бе моят герой...
тя, Светлината е спасителката ми...
... не той...

И ето сега, седейки във Мрака,
имам нова мечта...
да намеря Светлината
и себе си да спася...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, отново от сърце! Радвам се, че стихът ми ти е харесал!
  • Ти вече си я намерила скъпа!
    Стихът ти е разкошен!
    Истински поздравления от мен!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...