28 mar 2007, 22:09

Спасението

  Poesía
638 0 2
Някога обичах да мечтая,
някога преливах от мечти,
някога усмихвах се, без да зная,
че днес сърцето ще боли.

Някога усещах Светлината,
някога копнеех за лъчи,
но днес аз познавам само тъмнината
и забравих за предишните мечти...

Забравих за копнежите предишни.
Забравих сляпо любовта...
погребах мислите излишни
и заживях във самота.

Предадох себе си на Мрака,
без да знам какъв е той.
Пристанах му и мислех,
че ще съм герой...

Но уви... той вледени моята душа,
обгърна я със мрачната си мъгла...
Сивотата ми завеща като подарък
и ме остави да живея в празнота...

Превърнах се във скитница самотна...
скитах дълго във нощта,
безчувствена и празна -
забравила своята мечта...

Но, разбрах, че съм грешила...
Мракът не бе моят герой...
тя, Светлината е спасителката ми...
... не той...

И ето сега, седейки във Мрака,
имам нова мечта...
да намеря Светлината
и себе си да спася...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, отново от сърце! Радвам се, че стихът ми ти е харесал!
  • Ти вече си я намерила скъпа!
    Стихът ти е разкошен!
    Истински поздравления от мен!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...