Спасението
някога преливах от мечти,
някога усмихвах се, без да зная,
че днес сърцето ще боли.
Някога усещах Светлината,
някога копнеех за лъчи,
но днес аз познавам само тъмнината
и забравих за предишните мечти...
Забравих за копнежите предишни.
Забравих сляпо любовта...
погребах мислите излишни
и заживях във самота.
Предадох себе си на Мрака,
без да знам какъв е той.
Пристанах му и мислех,
че ще съм герой...
Но уви... той вледени моята душа,
обгърна я със мрачната си мъгла...
Сивотата ми завеща като подарък
и ме остави да живея в празнота...
Превърнах се във скитница самотна...
скитах дълго във нощта,
безчувствена и празна -
забравила своята мечта...
Но, разбрах, че съм грешила...
Мракът не бе моят герой...
тя, Светлината е спасителката ми...
... не той...
И ето сега, седейки във Мрака,
имам нова мечта...
да намеря Светлината
и себе си да спася...
© Ди All rights reserved.