28 мар. 2007 г., 22:09

Спасението

639 0 2
Някога обичах да мечтая,
някога преливах от мечти,
някога усмихвах се, без да зная,
че днес сърцето ще боли.

Някога усещах Светлината,
някога копнеех за лъчи,
но днес аз познавам само тъмнината
и забравих за предишните мечти...

Забравих за копнежите предишни.
Забравих сляпо любовта...
погребах мислите излишни
и заживях във самота.

Предадох себе си на Мрака,
без да знам какъв е той.
Пристанах му и мислех,
че ще съм герой...

Но уви... той вледени моята душа,
обгърна я със мрачната си мъгла...
Сивотата ми завеща като подарък
и ме остави да живея в празнота...

Превърнах се във скитница самотна...
скитах дълго във нощта,
безчувствена и празна -
забравила своята мечта...

Но, разбрах, че съм грешила...
Мракът не бе моят герой...
тя, Светлината е спасителката ми...
... не той...

И ето сега, седейки във Мрака,
имам нова мечта...
да намеря Светлината
и себе си да спася...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, отново от сърце! Радвам се, че стихът ми ти е харесал!
  • Ти вече си я намерила скъпа!
    Стихът ти е разкошен!
    Истински поздравления от мен!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...