15 oct 2016, 15:42  

Спасението 2 

  Poesía » Otra
208 0 2

Душата ми е наскърбена

и търся тука честността.

Макар главата посребрена

да носи белег на Христа.

 

Далече вече от морето

и залъкът ми е корав.

Захласнал съм се във небето

и със смирения си нрав.

 

Презирам и до днеска злото,

и всички слабости във мен.

Спасението в опелото

е гвоздеят на моя ден.

 

И знам, че злото ще премине.

Нечестният пък – непростен.

Сърцето ми кога изстине,

от кръста си ще съм спасен.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за вниманието, Младене! Не ме подминаваш, за което ти благодаря!
    Поздрави от мен и хубав творчески ден!
  • Мъжко стихотворение. Вълнуващо. Поздравление, Никола!
Propuestas
: ??:??