Спасението 2

15.10.2016 г., 15:42 ч. 2016-10-16T14:28:20+03:00

Поезия » Друга

209 0 2

Душата ми е наскърбена

и търся тука честността.

Макар главата посребрена

да носи белег на Христа.

Далече вече от морето

и залъкът ми е корав.

Захласнал съм се във небето

и със смирения си нрав.

Презирам и до днеска злото,

и всички слабости във мен.

Спасението в опелото

е гвоздеят на моя ден.

И знам, че злото ще премине.

Нечестният пък – непростен.

Сърцето ми кога изстине,

от кръста си ще съм спасен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

koli4a (Никола Апостолов)

2016-10-16T14:27:33+03:00

Благодаря за вниманието, Младене! Не ме подминаваш, за което ти благодаря!
Поздрави от мен и хубав творчески ден!
vega666 (Младен Мисана)

2016-10-16T09:32:39+03:00

Мъжко стихотворение. Вълнуващо. Поздравление, Никола!