Спасението 2
Душата ми е наскърбена
и търся тука честността.
Макар главата посребрена
да носи белег на Христа.
Далече вече от морето
и залъкът ми е корав.
Захласнал съм се във небето
и със смирения си нрав.
Презирам и до днеска злото,
и всички слабости във мен.
Спасението в опелото
е гвоздеят на моя ден.
И знам, че злото ще премине.
Нечестният пък – непростен.
Сърцето ми кога изстине,
от кръста си ще съм спасен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
