Душата ми е наскърбена
и търся тука честността.
Макар главата посребрена
да носи белег на Христа.
Далече вече от морето
и залъкът ми е корав.
Захласнал съм се във небето
и със смирения си нрав.
Презирам и до днеска злото,
и всички слабости във мен.
Спасението в опелото
е гвоздеят на моя ден.
И знам, че злото ще премине.
Нечестният пък – непростен.
Сърцето ми кога изстине,
от кръста си ще съм спасен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
