Спаси ме
С бледорозови пръсти
докосва зората
тъжните бръчки по мойто чело,
целува косите ми заснежени
слънцето златоструйно, добро...
Светът ме посреща
с усмивка искряща,
след злокобна, безпаметна нощ,
но боя се очи да отворя,
не питай защо – няма те тук...
Не искай за теб да се будя,
от сълзи ослепели са мойте очи...
Не казвай с мисъл
за теб да заспивам,
сковано от болка сърцето мълчи...
Не моли ме за теб да живея...
Опитах... Заклевам се...
Но безумно боли...
Няма те тук – кошмари са нощите...
Няма те – безумие е всеки мой ден...
Пусни ме... Не моли ме
за теб да живея...
Спаси ме... Нека за теб да умра,
щом не мога до теб да остарея...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Todos los derechos reservados
