Спаси ме
С бледорозови пръсти
докосва зората
тъжните бръчки по мойто чело,
целува косите ми заснежени
слънцето златоструйно, добро...
Светът ме посреща
с усмивка искряща,
след злокобна, безпаметна нощ,
но боя се очи да отворя,
не питай защо – няма те тук...
Не искай за теб да се будя,
от сълзи ослепели са мойте очи...
Не казвай с мисъл
за теб да заспивам,
сковано от болка сърцето мълчи...
Не моли ме за теб да живея...
Опитах... Заклевам се...
Но безумно боли...
Няма те тук – кошмари са нощите...
Няма те – безумие е всеки мой ден...
Пусни ме... Не моли ме
за теб да живея...
Спаси ме... Нека за теб да умра,
щом не мога до теб да остарея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
