С бледорозови пръсти
докосва зората
тъжните бръчки по мойто чело,
целува косите ми заснежени
слънцето златоструйно, добро...
Светът ме посреща
с усмивка искряща,
след злокобна, безпаметна нощ,
но боя се очи да отворя,
не питай защо – няма те тук...
Не искай за теб да се будя,
от сълзи ослепели са мойте очи... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация