nikka (Надежда)
32 251
Oct 13, 2010, 9:51 PM

Спаси ме 

  Poetry » Love
1098 0 5

С бледорозови пръсти

докосва зората

тъжните бръчки по мойто чело,

целува косите ми заснежени

слънцето златоструйно, добро...

Светът ме посреща

с усмивка искряща,

след злокобна, безпаметна нощ,

но боя се очи да отворя,

не питай защо – няма те тук...

Не искай за теб да се будя,

от сълзи ослепели са мойте очи...

Не казвай с мисъл

за теб да заспивам,

сковано от болка сърцето мълчи...

Не моли ме за теб да живея...

Опитах... Заклевам се...

Но безумно боли...

Няма те тук – кошмари са нощите...

Няма те – безумие е всеки мой ден...

Пусни ме... Не моли ме

за теб да живея...

Спаси ме... Нека за теб да умра,

щом не мога до теб да остарея...


© Надежда All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??