12 dic 2008, 22:23

Спасителна спирка

  Poesía
672 0 8
Отпусни глава на мойто рамо
помълчи сега, аз ще ти говоря,
но не заспивай - толкова е рано -
за раздели, за сънища, умора...

Спасителна спирка очите ти молят,
недей, аз няма да спирам
и няма да се съгласявам, или споря
за нашето малко, тайно умиране.

За грешките ли, няма да ги споменавам...
Не и тази вечер, моля!
Хайде, нека се спасяваме
от онова, което ще си кажем.

Не обещавай пак гаранции,
това ни уморява до раздяла.
И всички неизживяни ваканции -
изсънувах ги до теб в пижама.

Мълчиш ти, дишащ безразличие...
Монотонен ден лицето ти дълбае.
И кога да се желаем? Да се обичаме?
Когато тебе все те няма.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...