Спасителна спирка
помълчи сега, аз ще ти говоря,
но не заспивай - толкова е рано -
за раздели, за сънища, умора...
Спасителна спирка очите ти молят,
недей, аз няма да спирам
и няма да се съгласявам, или споря
за нашето малко, тайно умиране.
За грешките ли, няма да ги споменавам...
Не и тази вечер, моля!
Хайде, нека се спасяваме
от онова, което ще си кажем.
Не обещавай пак гаранции,
това ни уморява до раздяла.
И всички неизживяни ваканции -
изсънувах ги до теб в пижама.
Мълчиш ти, дишащ безразличие...
Монотонен ден лицето ти дълбае.
И кога да се желаем? Да се обичаме?
Когато тебе все те няма.
© Силвия Илиева All rights reserved.