Dec 12, 2008, 10:23 PM

Спасителна спирка

  Poetry
669 0 8
Отпусни глава на мойто рамо
помълчи сега, аз ще ти говоря,
но не заспивай - толкова е рано -
за раздели, за сънища, умора...

Спасителна спирка очите ти молят,
недей, аз няма да спирам
и няма да се съгласявам, или споря
за нашето малко, тайно умиране.

За грешките ли, няма да ги споменавам...
Не и тази вечер, моля!
Хайде, нека се спасяваме
от онова, което ще си кажем.

Не обещавай пак гаранции,
това ни уморява до раздяла.
И всички неизживяни ваканции -
изсънувах ги до теб в пижама.

Мълчиш ти, дишащ безразличие...
Монотонен ден лицето ти дълбае.
И кога да се желаем? Да се обичаме?
Когато тебе все те няма.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...