12.12.2008 г., 22:23

Спасителна спирка

673 0 8
Отпусни глава на мойто рамо
помълчи сега, аз ще ти говоря,
но не заспивай - толкова е рано -
за раздели, за сънища, умора...

Спасителна спирка очите ти молят,
недей, аз няма да спирам
и няма да се съгласявам, или споря
за нашето малко, тайно умиране.

За грешките ли, няма да ги споменавам...
Не и тази вечер, моля!
Хайде, нека се спасяваме
от онова, което ще си кажем.

Не обещавай пак гаранции,
това ни уморява до раздяла.
И всички неизживяни ваканции -
изсънувах ги до теб в пижама.

Мълчиш ти, дишащ безразличие...
Монотонен ден лицето ти дълбае.
И кога да се желаем? Да се обичаме?
Когато тебе все те няма.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...