12 дек. 2008 г., 22:23

Спасителна спирка

671 0 8
Отпусни глава на мойто рамо
помълчи сега, аз ще ти говоря,
но не заспивай - толкова е рано -
за раздели, за сънища, умора...

Спасителна спирка очите ти молят,
недей, аз няма да спирам
и няма да се съгласявам, или споря
за нашето малко, тайно умиране.

За грешките ли, няма да ги споменавам...
Не и тази вечер, моля!
Хайде, нека се спасяваме
от онова, което ще си кажем.

Не обещавай пак гаранции,
това ни уморява до раздяла.
И всички неизживяни ваканции -
изсънувах ги до теб в пижама.

Мълчиш ти, дишащ безразличие...
Монотонен ден лицето ти дълбае.
И кога да се желаем? Да се обичаме?
Когато тебе все те няма.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...