11 abr 2007, 16:06

Спечели битката, но не войната

  Poesía
1.2K 0 13
Спечели битката отново,
ала войната още не!
Помни! На всичко е готова,
ще паднеш ти на колене!

Ще молиш пак за близостта й!
Ще молиш за единствен миг!
И боговете свои ще приканиш,
да чуят силният ти вик!

Вик, идващ право от сърцето,
пропит от мъка и печал.
Но отговорът й ще е отново
ек от семето, което си посял!

Тогава и войната ще спечели.
Победителят ще бъде ТЯ.
И с огнена усмивка ще огрее
живот, изпълнен със страдание и страст!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....