Беше шестнайсти, септември... и делник.
Тогава проплака малко дете.
Нашето. Първо момче... и наследник
на двама човеци със общо сърце.
Расна, порасна, във мъж се превърна.
Умен, достоен, преследващ целта.
Той детска мечта със обич прегърна
и пътя пое, загърбил злостта.
Стих от сърце поднасям ти, Иво,
(но слаби са всички прости слова)
бащина обич да впишат правдиво,
майчина ласка да скрият в сълза. ...