Специален стих
817
1
9
Беше шестнайсти, септември... и делник.
Тогава проплака малко дете.
Нашето. Първо момче... и наследник
на двама човеци със общо сърце.
Расна, порасна, във мъж се превърна.
Умен, достоен, преследващ целта.
Той детска мечта със обич прегърна
и пътя пое, загърбил злостта.
Стих от сърце поднасям ти, Иво,
(но слаби са всички прости слова)
бащина обич да впишат правдиво,
майчина ласка да скрият в сълза.
Само ще кажа. Дишай, прославяй
не друг, а живота. Избрана съдба.
Пътя ти дълъг звезда осветява,
онази... от чудната бяла страна.
Днес моят голям син има рожден ден!
Да ми е жив и здрав! Целият му живот да е изпълнен с любов и щастие. Да бъде обгърнат със Божествената светлина, която той заслужава.
© Таня Мезева All rights reserved.
