22 mar 2009, 16:23

Специално

896 0 1

И най-светлото утро е тъмно,

когато те няма

и най-бялото - черно,

когато надежда дори не остава.

Самотна, останала в плен на сълзите,

аз търся път към него и към звездите.

 

И най-щастливият миг

все тъй мрачен остава,

щом знам, че без теб

този миг продължава.

Сякаш моля и сякаш искам,

поредния спомен, останал в ръката си стискам.

 

Нали няма да видиш

какво в мене се случва,

нали все още мислиш,

че в мен магия отключва

погледът, само един, но безмерен,

който бързо си тръгва, горд и високомерен.

 

Ти си забрава,

жажда несподелена,

отломка от душата, която остава

да чака сама, притаена.

 

Най-светлият ден

в нощ пак се превръща

и само моят поглед смутен,

на твоя винаги ще отвръща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...