22.03.2009 г., 16:23

Специално

898 0 1

И най-светлото утро е тъмно,

когато те няма

и най-бялото - черно,

когато надежда дори не остава.

Самотна, останала в плен на сълзите,

аз търся път към него и към звездите.

 

И най-щастливият миг

все тъй мрачен остава,

щом знам, че без теб

този миг продължава.

Сякаш моля и сякаш искам,

поредния спомен, останал в ръката си стискам.

 

Нали няма да видиш

какво в мене се случва,

нали все още мислиш,

че в мен магия отключва

погледът, само един, но безмерен,

който бързо си тръгва, горд и високомерен.

 

Ти си забрава,

жажда несподелена,

отломка от душата, която остава

да чака сама, притаена.

 

Най-светлият ден

в нощ пак се превръща

и само моят поглед смутен,

на твоя винаги ще отвръща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...