5 abr 2010, 0:27

Спектакъл без антракт

  Poesía
762 0 20

Завеса се вдига

Стена се издига

Спектакъл пореден

Не и последен

Съдбата режисира

Без никой да го репетира

Един в ръжда скрибуца

Друг отсреща куца

Всички сме слепци

Потънали в сълзи

Усмихнати фалшиви

Смятаме се живи

Съдбата режисира

Спектакълът не спира

Завеса вдига се и пада

Антракт не се полага

Светът е двор

Театрален декор

Прожекторът слънце

Надеждата зрънце

Посято в душите

Изгражда мечтите

Така избуява

С любов заразява

Запява в хор 

Целият двор

Сладка зараза

Нас ни спасява

Кръвта размразява

Душите ни сгрява

Спектакъл живота 

Играй го с охота

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като непрофесионална актриса мога само да ти се възхитя на изказа, тъй като по едно време се почувствах като на сцената с блеснал централен прожектор... как да кажа... нещо средно между представление и разпит...
  • Благодаря ТЕДИ,Живот ще го научим как да го живеем!!!усмивки и ТОПЛИНКА!!!
  • Много правилно си го описал,поздравявам те! Наистина жалко е ,че нямаме право на репетиция.
  • Аз благодаяря СТЕЛЕ,че не ме подминаваш.Спектакъла Живот продължава и ние трябва да го играем добре!!!усмивки и Топлинка!!!
  • Браво, Любо! Много интересен стих, толкова истина в думите ти! Поздрав... Благодаря ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...