5 апр. 2010 г., 00:27

Спектакъл без антракт

757 0 20

Завеса се вдига

Стена се издига

Спектакъл пореден

Не и последен

Съдбата режисира

Без никой да го репетира

Един в ръжда скрибуца

Друг отсреща куца

Всички сме слепци

Потънали в сълзи

Усмихнати фалшиви

Смятаме се живи

Съдбата режисира

Спектакълът не спира

Завеса вдига се и пада

Антракт не се полага

Светът е двор

Театрален декор

Прожекторът слънце

Надеждата зрънце

Посято в душите

Изгражда мечтите

Така избуява

С любов заразява

Запява в хор 

Целият двор

Сладка зараза

Нас ни спасява

Кръвта размразява

Душите ни сгрява

Спектакъл живота 

Играй го с охота

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като непрофесионална актриса мога само да ти се възхитя на изказа, тъй като по едно време се почувствах като на сцената с блеснал централен прожектор... как да кажа... нещо средно между представление и разпит...
  • Благодаря ТЕДИ,Живот ще го научим как да го живеем!!!усмивки и ТОПЛИНКА!!!
  • Много правилно си го описал,поздравявам те! Наистина жалко е ,че нямаме право на репетиция.
  • Аз благодаяря СТЕЛЕ,че не ме подминаваш.Спектакъла Живот продължава и ние трябва да го играем добре!!!усмивки и Топлинка!!!
  • Браво, Любо! Много интересен стих, толкова истина в думите ти! Поздрав... Благодаря ти!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....