5 апр. 2010 г., 00:27

Спектакъл без антракт

763 0 20

Завеса се вдига

Стена се издига

Спектакъл пореден

Не и последен

Съдбата режисира

Без никой да го репетира

Един в ръжда скрибуца

Друг отсреща куца

Всички сме слепци

Потънали в сълзи

Усмихнати фалшиви

Смятаме се живи

Съдбата режисира

Спектакълът не спира

Завеса вдига се и пада

Антракт не се полага

Светът е двор

Театрален декор

Прожекторът слънце

Надеждата зрънце

Посято в душите

Изгражда мечтите

Така избуява

С любов заразява

Запява в хор 

Целият двор

Сладка зараза

Нас ни спасява

Кръвта размразява

Душите ни сгрява

Спектакъл живота 

Играй го с охота

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като непрофесионална актриса мога само да ти се възхитя на изказа, тъй като по едно време се почувствах като на сцената с блеснал централен прожектор... как да кажа... нещо средно между представление и разпит...
  • Благодаря ТЕДИ,Живот ще го научим как да го живеем!!!усмивки и ТОПЛИНКА!!!
  • Много правилно си го описал,поздравявам те! Наистина жалко е ,че нямаме право на репетиция.
  • Аз благодаяря СТЕЛЕ,че не ме подминаваш.Спектакъла Живот продължава и ние трябва да го играем добре!!!усмивки и Топлинка!!!
  • Браво, Любо! Много интересен стих, толкова истина в думите ти! Поздрав... Благодаря ти!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...