5.04.2010 г., 0:27

Спектакъл без антракт

754 0 20

Завеса се вдига

Стена се издига

Спектакъл пореден

Не и последен

Съдбата режисира

Без никой да го репетира

Един в ръжда скрибуца

Друг отсреща куца

Всички сме слепци

Потънали в сълзи

Усмихнати фалшиви

Смятаме се живи

Съдбата режисира

Спектакълът не спира

Завеса вдига се и пада

Антракт не се полага

Светът е двор

Театрален декор

Прожекторът слънце

Надеждата зрънце

Посято в душите

Изгражда мечтите

Така избуява

С любов заразява

Запява в хор 

Целият двор

Сладка зараза

Нас ни спасява

Кръвта размразява

Душите ни сгрява

Спектакъл живота 

Играй го с охота

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като непрофесионална актриса мога само да ти се възхитя на изказа, тъй като по едно време се почувствах като на сцената с блеснал централен прожектор... как да кажа... нещо средно между представление и разпит...
  • Благодаря ТЕДИ,Живот ще го научим как да го живеем!!!усмивки и ТОПЛИНКА!!!
  • Много правилно си го описал,поздравявам те! Наистина жалко е ,че нямаме право на репетиция.
  • Аз благодаяря СТЕЛЕ,че не ме подминаваш.Спектакъла Живот продължава и ние трябва да го играем добре!!!усмивки и Топлинка!!!
  • Браво, Любо! Много интересен стих, толкова истина в думите ти! Поздрав... Благодаря ти!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...