5.04.2010 г., 0:27

Спектакъл без антракт

758 0 20

Завеса се вдига

Стена се издига

Спектакъл пореден

Не и последен

Съдбата режисира

Без никой да го репетира

Един в ръжда скрибуца

Друг отсреща куца

Всички сме слепци

Потънали в сълзи

Усмихнати фалшиви

Смятаме се живи

Съдбата режисира

Спектакълът не спира

Завеса вдига се и пада

Антракт не се полага

Светът е двор

Театрален декор

Прожекторът слънце

Надеждата зрънце

Посято в душите

Изгражда мечтите

Така избуява

С любов заразява

Запява в хор 

Целият двор

Сладка зараза

Нас ни спасява

Кръвта размразява

Душите ни сгрява

Спектакъл живота 

Играй го с охота

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като непрофесионална актриса мога само да ти се възхитя на изказа, тъй като по едно време се почувствах като на сцената с блеснал централен прожектор... как да кажа... нещо средно между представление и разпит...
  • Благодаря ТЕДИ,Живот ще го научим как да го живеем!!!усмивки и ТОПЛИНКА!!!
  • Много правилно си го описал,поздравявам те! Наистина жалко е ,че нямаме право на репетиция.
  • Аз благодаяря СТЕЛЕ,че не ме подминаваш.Спектакъла Живот продължава и ние трябва да го играем добре!!!усмивки и Топлинка!!!
  • Браво, Любо! Много интересен стих, толкова истина в думите ти! Поздрав... Благодаря ти!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...