СПЕКТАКЪЛЪТ

Завесата е спусната, а ние
очакваме докрай да се разтвори.
Шушукаме, безсилни да се  скрием
в салона, пълен с уморени хора.
 

Да бе желязна, сигурно отдавна
с ръцете голи да сме я свалили.
Но грубите със грубите са равни,
а за усмивки ще ни трябват сили.
  

В досадата си дъвчем пак сюжета,
изплюваме горчилката, смутено.
Отново някой с пошлата превзетост,
сервирал ни е блудкавата тема.
 

Къде да бъде толкова самотен -
човекът, глух за грохота от думи?!
Отвъд е тишина, тук - нищо ново -
октава, две, бърборене по-шумно.
 

Телата  със столовете ще срастнат
в очакване прожекторът да блесне.
И най-подир мълвата да изгасне,
а истината гола тук да слезе.
 

Но в плен докрай на смътните догадки,
че грешниците винаги ни лъжат,
ще хукнеме навън. Или накратко -
част първа от спектакъла ще свърши.