17 мая 2007 г., 09:43

СПЕКТАКЪЛЪТ

671 0 1

СПЕКТАКЪЛЪТ

Завесата е спусната, а ние
очакваме докрай да се разтвори.
Шушукаме, безсилни да се  скрием
в салона, пълен с уморени хора.
 

Да бе желязна, сигурно отдавна
с ръцете голи да сме я свалили.
Но грубите със грубите са равни,
а за усмивки ще ни трябват сили.
  

В досадата си дъвчем пак сюжета,
изплюваме горчилката, смутено.
Отново някой с пошлата превзетост,
сервирал ни е блудкавата тема.
 

Къде да бъде толкова самотен -
човекът, глух за грохота от думи?!
Отвъд е тишина, тук - нищо ново -
октава, две, бърборене по-шумно.
 

Телата  със столовете ще срастнат
в очакване прожекторът да блесне.
И най-подир мълвата да изгасне,
а истината гола тук да слезе.
 

Но в плен докрай на смътните догадки,
че грешниците винаги ни лъжат,
ще хукнеме навън. Или накратко -
част първа от спектакъла ще свърши.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...