8 sept 2012, 11:43

Спектър

922 2 2

Мечтата идва бяла отначало - 

и щастието се обагря в бледорозово.

От много думи въздухът е черен  

- зелена е водата от бездействие - 

тъгата става виолетова и тънка

- кафяв е погледът на празното -

дори хартията жълтее странно...

дори и младата издънка...

 

Вървяното върху стената

помита всички цветове -

- това придава смисъл

на живота кръгъл - 

но колкото и да се взирам, 

не виждам цвят

по сянката във моя ъгъл...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вярно си обрисувала състоянията на нещата. Стихът ти е наистина, философски, загадъчен и тъжен! Навярно нещо те измъчва и принуждава да страдаш. А си толкова млада.
  • Ще откриете и "Вашия" цвят! Хубаво е.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...