8 sept 2012, 11:43

Спектър

920 2 2

Мечтата идва бяла отначало - 

и щастието се обагря в бледорозово.

От много думи въздухът е черен  

- зелена е водата от бездействие - 

тъгата става виолетова и тънка

- кафяв е погледът на празното -

дори хартията жълтее странно...

дори и младата издънка...

 

Вървяното върху стената

помита всички цветове -

- това придава смисъл

на живота кръгъл - 

но колкото и да се взирам, 

не виждам цвят

по сянката във моя ъгъл...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вярно си обрисувала състоянията на нещата. Стихът ти е наистина, философски, загадъчен и тъжен! Навярно нещо те измъчва и принуждава да страдаш. А си толкова млада.
  • Ще откриете и "Вашия" цвят! Хубаво е.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....