Спектър
Мечтата идва бяла отначало -
и щастието се обагря в бледорозово.
От много думи въздухът е черен
- зелена е водата от бездействие -
тъгата става виолетова и тънка
- кафяв е погледът на празното -
дори хартията жълтее странно...
дори и младата издънка...
Вървяното върху стената
помита всички цветове -
- това придава смисъл
на живота кръгъл -
но колкото и да се взирам,
не виждам цвят
по сянката във моя ъгъл...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Маринова Всички права запазени
