Спектър

8.09.2012 г., 11:43 ч.

Поезия » Философска

656 2 2

Мечтата идва бяла отначало -

и щастието се обагря в бледорозово.

От много думи въздухът е черен

- зелена е водата от бездействие -

тъгата става виолетова и тънка

- кафяв е погледът на празното -

дори хартията жълтее странно...

дори и младата издънка...

Вървяното върху стената

помита всички цветове -

- това придава смисъл

на живота кръгъл -

но колкото и да се взирам,

не виждам цвят

по сянката във моя ъгъл...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-04-23T22:57:42+03:00

Вярно си обрисувала състоянията на нещата. Стихът ти е наистина, философски, загадъчен и тъжен! Навярно нещо те измъчва и принуждава да страдаш. А си толкова млада.
Jim (Джим Стоунс)

2012-09-08T13:46:35+03:00

Ще откриете и "Вашия" цвят! Хубаво е.