Мечтата идва бяла отначало -
и щастието се обагря в бледорозово.
От много думи въздухът е черен
- зелена е водата от бездействие -
тъгата става виолетова и тънка
- кафяв е погледът на празното -
дори хартията жълтее странно...
дори и младата издънка...
Вървяното върху стената
помита всички цветове -
- това придава смисъл
на живота кръгъл -
но колкото и да се взирам,
не виждам цвят
по сянката във моя ъгъл...
© Александра Маринова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
