24 ago 2007, 10:46

Спести си думите

  Poesía
986 0 11
Спести си думите, напразно ги хабиш,
преди време се научих да не чувам,
отдавна в обратна посока вървиш,
на норми отречени спрях да робувам.
Днес е празник, но сам го празнувай,
налей си от спомените - празна бутилка,
в съня неспокоен недей ме целувай,
усети желанието с горчивата жилка.
Аз тръгнах, полазват, тягостни, тръпките,
годините минаха, бързащи край мен,
отеква в ушите ми ехото на стъпките,
припява остарял, някак странен рефрен
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, така е -отново стара житейска истина в стих-"отдавна в обратна посока вървиш,на норми отречени спрях да робувам"! Хубаво си го казала,Ели! Безкомпромисна си! Поздрав!
  • Отново поздравления, Ели! И отново 6 от мен!
  • тъжно..
  • Браво!
  • Страхотен стих!
    "Днес е празник, но сам го празнувай,
    налей си от спомените - празна бутилка..." - а това най ми хареса!
    Поздрав!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...