24 ago 2007, 10:46

Спести си думите

  Poesía
984 0 11
Спести си думите, напразно ги хабиш,
преди време се научих да не чувам,
отдавна в обратна посока вървиш,
на норми отречени спрях да робувам.
Днес е празник, но сам го празнувай,
налей си от спомените - празна бутилка,
в съня неспокоен недей ме целувай,
усети желанието с горчивата жилка.
Аз тръгнах, полазват, тягостни, тръпките,
годините минаха, бързащи край мен,
отеква в ушите ми ехото на стъпките,
припява остарял, някак странен рефрен
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, така е -отново стара житейска истина в стих-"отдавна в обратна посока вървиш,на норми отречени спрях да робувам"! Хубаво си го казала,Ели! Безкомпромисна си! Поздрав!
  • Отново поздравления, Ели! И отново 6 от мен!
  • тъжно..
  • Браво!
  • Страхотен стих!
    "Днес е празник, но сам го празнувай,
    налей си от спомените - празна бутилка..." - а това най ми хареса!
    Поздрав!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...